2 нояб. 2013 г., 20:43

Рицар без кон

1.1K 0 4

РИЦАР БЕЗ КОН

Аз съм един обикновен рицар 
на петнайсет години 
без кон. 
На колелото даже са ми изпочупени спиците. 
Дядо продаде стария грамофон 
на един антиквар от съседната улица 
и си купи три литра ракия. 
Баба по цял ден мърмори и се ядосва, че много пие. 

Аз съм вече на петнайсет години, 
а наш'те трета година заработват в чужбина и пращат пари. 
Не знам какво искам. 
Харесвам Мария от другия клас. 
Очите ù са сини мъниста. Аз съм просто един Атанас, 
на който му е счупено колелото. 
Ще я целуна, без да ми мигне окото. 
Иван вече си има гадже. Голям праз. 
Фукльо. И тя е от другия клас. 
Утре ще ме изпитват по физика, 
а аз пиша ли, пиша.
Трябва да си изгладя и ризата. Скъсал съм най-горното копче 
да мога да дишам. 

Не ща да пораствам, напук на всички и всичко. 
Само искам да знам, че някой някъде ме обича.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...