Рицар без кон
РИЦАР БЕЗ КОН
Аз съм един обикновен рицар
на петнайсет години
без кон.
На колелото даже са ми изпочупени спиците.
Дядо продаде стария грамофон
на един антиквар от съседната улица
и си купи три литра ракия.
Баба по цял ден мърмори и се ядосва, че много пие.
Аз съм вече на петнайсет години,
а наш'те трета година заработват в чужбина и пращат пари.
Не знам какво искам.
Харесвам Мария от другия клас.
Очите ù са сини мъниста. Аз съм просто един Атанас,
на който му е счупено колелото.
Ще я целуна, без да ми мигне окото.
Иван вече си има гадже. Голям праз.
Фукльо. И тя е от другия клас.
Утре ще ме изпитват по физика,
а аз пиша ли, пиша.
Трябва да си изгладя и ризата. Скъсал съм най-горното копче
да мога да дишам.
Не ща да пораствам, напук на всички и всичко.
Само искам да знам, че някой някъде ме обича.
© Надежда Маринова All rights reserved.
