Октомври разроши перчема на залеза,
а порижавелите дъбове затананикаха
мелодия за любов...
Залутани - всеки по свои мечти,
недокоснати от звездопада,
се срещнахме на брега
и сплетохме пръсти - да се пазим от зло...
По клавишите на калдъръма с тояжка
потропва
надеждата за синьо и светло, за
зрънце добро...
Радостта разстила пожълтели листа
и има
образ
на сребърно щастие от друг живот...
© Красимир Чернев Все права защищены
Очарователен стих!! Друго не мога да кажа...