12 окт. 2014 г., 19:16

Рижо-сребърно

1.3K 0 21

Октомври разроши перчема на залеза,

а порижавелите дъбове затананикаха

                                      мелодия за любов...

Залутани - всеки по свои мечти,

недокоснати от звездопада,

се срещнахме на брега

и сплетохме пръсти - да се пазим от зло...

 

 

По клавишите на калдъръма с тояжка

                                                        потропва

надеждата за синьо и светло, за

                                                      зрънце добро...

Радостта разстила пожълтели листа 

                                                            и има

образ

на сребърно щастие от друг живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
  • При теб, Моряче, любовта има безкрайно много измерения!!
    Очарователен стих!! Друго не мога да кажа...
  • Открих красотата на този стих чрез вашите топли думи!
    Сърдечно ви благодаря и ви желая рижо-сребърно настроение!
  • Сиянието на Надеждата и Радостта... Видях го, както и рижо-сребърните ноти на една красива мелодия...
  • С Радето. И с вързани очи ще те позная
    Харесах!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....