Рикошети
696
0
0
Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.
Вече съм голям и може би,
за това ръцете си прибирам
в джобовете, а там вини,
натрупани с години,
ме чакат да ги преброя.
Да сметна колко още:
Мога сам да си простя,
да предположа - колко Господ.
Който кротко си мълчи,
замислено загледан в хората -
вървящи сред лъчи,
рикоширащи към небосвода му.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кольо Колев Все права защищены
