Рикошети
701
0
0
Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.
Вече съм голям и може би,
за това ръцете си прибирам
в джобовете, а там вини,
натрупани с години,
ме чакат да ги преброя.
Да сметна колко още:
Мога сам да си простя,
да предположа - колко Господ.
Който кротко си мълчи,
замислено загледан в хората -
вървящи сред лъчи,
рикоширащи към небосвода му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Колев Всички права запазени
