Рикошети

Спускат се към мен лъчи,

протягат се и търсят длани.

Но вече съм голям и може би,

за това не искам да ги хвана.

Вече съм голям и може би,

за това ръцете си прибирам

в джобовете, а там вини,

натрупани с години,

ме чакат да ги преброя.

Да сметна колко още:

Мога сам да си простя,

да предположа - колко Господ.

Който кротко си мълчи,

замислено загледан в хората -

вървящи сред лъчи,

рикоширащи към небосвода му.