20 авг. 2017 г., 01:58

Рими

629 3 4

Римите си търсят поданици.

Не дирят смисъл. Воля са.

А властта цъфти безформено,

щом народът още е трева.

Като в картина на Ван Гог.

Много рими, жълти, подредени.

Еднопосочно вгледани в Бог: 

Слънчогледи. Тихи. Неми.

Поданици. В гроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Стойчо, Силве, Лина.
  • Всеки живее според същността, с която е свикнал, макар тя да не съдържа всички възможни гледни точки... Удобно е да вярваш в онова, което си избрал. Поздравления за стихотворението.
  • Нямам спомен да съм чела поезия от теб, но както и прозата ти е изразителна и лаконична и трябва да се чете зад редовете. Образът на слънчогледите много ми хареса
    "Много рими, жълти, подредени.
    Еднопосочно вгледани в Бог:
    Слънчогледи. Тихи. Неми..."
    🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻
  • Поетически наблюдения...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...