Римите си търсят поданици.
Не дирят смисъл. Воля са.
А властта цъфти безформено,
щом народът още е трева.
Като в картина на Ван Гог.
Много рими, жълти, подредени.
Еднопосочно вгледани в Бог:
Слънчогледи. Тихи. Неми.
Поданици. В гроб.
© Владимир Георгиев Всички права запазени