Рими

20.08.2017 г., 1:58 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 3

507 3 4

Римите си търсят поданици.
Не дирят смисъл. Воля са.
А властта цъфти безформено,
щом народът още е трева.
Като в картина на Ван Гог.
Много рими, жълти, подредени.
Еднопосочно вгледани в Бог:
Слънчогледи. Тихи. Неми.
Поданици. В гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маска
Последен танц

Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
Монолози от разпятието на Христос

Монолог на разпнатия отляво разбойник Аз няма да възкръсна непогребан, макар че ме разпнаха до Христ...
Сбъркана приказка

Раздрънкана каляска, прашна, край замъка ми бавно мина. Събудих се и ми е страшно. Нима съм спала ст...

Още произведения »