smile (Ана)
62 132
30 окт. 2006 г., 00:48

Римувам въздишките  

  Поэзия
645 0 7
Притварям очи...
Натежава ми времето...
като странник безпътен кръстосва сърцето ми.
Сама съм... влак без посока,
уморих се от посочни пътеки,
които водят обратно към мене...
Както кучето оглозгва кокал
и те ме оглозгаха... хората.
Пиша без рими,
римувам само въздишките,
а и... за какво са ми,
щом на човек му се плаче
не със сълзи, а с думи...
Нали за това съм родена -
да забравям и да бъда забравяна...
През толкова бури преминах...
И все се огъвах... като трева,
но не се пречупих.

© Ана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??