30 окт. 2006 г., 00:48

Римувам въздишките

1K 0 7
Притварям очи...
Натежава ми времето...
като странник безпътен кръстосва сърцето ми.
Сама съм... влак без посока,
уморих се от посочни пътеки,
които водят обратно към мене...
Както кучето оглозгва кокал
и те ме оглозгаха... хората.
Пиша без рими,
римувам само въздишките,
а и... за какво са ми,
щом на човек му се плаче
не със сълзи, а с думи...
Нали за това съм родена -
да забравям и да бъда забравяна...
През толкова бури преминах...
И все се огъвах... като трева,
но не се пречупих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...