Римувам въздишките
Притварям очи...
Натежава ми времето...
като странник безпътен кръстосва сърцето ми.
Сама съм... влак без посока,
уморих се от посочни пътеки,
които водят обратно към мене...
Както кучето оглозгва кокал
и те ме оглозгаха... хората.
Пиша без рими,
римувам само въздишките,
а и... за какво са ми,
щом на човек му се плаче
не със сълзи, а с думи...
Нали за това съм родена -
да забравям и да бъда забравяна...
През толкова бури преминах...
И все се огъвах... като трева,
но не се пречупих.
Натежава ми времето...
като странник безпътен кръстосва сърцето ми.
Сама съм... влак без посока,
уморих се от посочни пътеки,
които водят обратно към мене...
Както кучето оглозгва кокал
и те ме оглозгаха... хората.
Пиша без рими,
римувам само въздишките,
а и... за какво са ми,
щом на човек му се плаче
не със сълзи, а с думи...
Нали за това съм родена -
да забравям и да бъда забравяна...
През толкова бури преминах...
И все се огъвах... като трева,
но не се пречупих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Все права защищены
