8 янв. 2015 г., 14:56

Рисунка

952 0 1

РИСУНКА

 

Кога ще мирясам – не знам!

Сто вихъра сякаш ме гонят...

Нахална и дръзка, без свян

рисувам най-лудия спомен.

Без маски, без дрехи! Така!

Не спирам! И все по-нататък...

След мене помахва с ръка

учудено бисерно лято!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо да мирясаш - не знам.
    Какво по-прекрасно от вихър,
    препускащ подире ти сам
    и даващ посока и смисъл!?
    Не спирай, широк е светът!
    Сърцето си дръзко последвай!
    Най-прав е мечтаният път,
    най-здрави - криле от надежда...

    Поздрави, Хрис

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...