РИСУНКА
Кога ще мирясам – не знам!
Сто вихъра сякаш ме гонят...
Нахална и дръзка, без свян
рисувам най-лудия спомен.
Без маски, без дрехи! Така!
Не спирам! И все по-нататък...
След мене помахва с ръка
учудено бисерно лято!
© Христина Радомирова Всички права запазени
Какво по-прекрасно от вихър,
препускащ подире ти сам
и даващ посока и смисъл!?
Не спирай, широк е светът!
Сърцето си дръзко последвай!
Най-прав е мечтаният път,
най-здрави - криле от надежда...
Поздрави, Хрис