8.01.2015 г., 14:56

Рисунка

945 0 1

РИСУНКА

 

Кога ще мирясам – не знам!

Сто вихъра сякаш ме гонят...

Нахална и дръзка, без свян

рисувам най-лудия спомен.

Без маски, без дрехи! Така!

Не спирам! И все по-нататък...

След мене помахва с ръка

учудено бисерно лято!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо да мирясаш - не знам.
    Какво по-прекрасно от вихър,
    препускащ подире ти сам
    и даващ посока и смисъл!?
    Не спирай, широк е светът!
    Сърцето си дръзко последвай!
    Най-прав е мечтаният път,
    най-здрави - криле от надежда...

    Поздрави, Хрис

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...