Iszaard (Нели Дерали)
62 137
9 февр. 2014 г., 19:22

Рисунка 

  Поэзия » Любовная
469 0 3

Реки се стичат в стъпките преминати.

От клоните се ронят ледове.

Дъждът, като граничен символ

от теб до мен умислено снове...

 

И раменете му, все повече увиснали,

безропотно след миг ще се склонят

над думите, от времето изписани,

показващи ни истинния път.

 

От теб до мен разсипват се вселени.

И заедно със зимните сълзи,

листа и клони вятърът поема

в гърдите си, тъй както и преди...

 

И всичко почва сякаш отначало.

Дали те срещнах някога въобще?!

Затварям се в предишната си цялост -

една душа в рисунка на небе.

 

© Нели Дерали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Дъждът, като граничен символ
    от теб до мен умислено снове...

    И раменете му, все повече увиснали,
    безропотно след миг ще се склонят..."

    Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Мисана!
  • "Дъждът като граничен символ от теб до мен замислено снове...
    Затварям се в предишната си цялост - една душа в рисунка на небе."

    Това е Окото на текста - рядко оригинална образност, изразена /бих казал/ като,че ли с математически средства!

    Поздравление за авторката: Мисана
Предложения
: ??:??