Рисунка

Iszaard (Нели Дерали)
62 137

9.02.2014 г., 19:22 ч.

Поезия » Любовна

448 0 3

Реки се стичат в стъпките преминати.

От клоните се ронят ледове.

Дъждът, като граничен символ

от теб до мен умислено снове...

И раменете му, все повече увиснали,

безропотно след миг ще се склонят

над думите, от времето изписани,

показващи ни истинния път.

От теб до мен разсипват се вселени.

И заедно със зимните сълзи,

листа и клони вятърът поема

в гърдите си, тъй както и преди...

И всичко почва сякаш отначало.

Дали те срещнах някога въобще?!

Затварям се в предишната си цялост -

една душа в рисунка на небе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.