Рисунка
Реки се стичат в стъпките преминати.
От клоните се ронят ледове.
Дъждът, като граничен символ
от теб до мен умислено снове...
И раменете му, все повече увиснали,
безропотно след миг ще се склонят
над думите, от времето изписани,
показващи ни истинния път.
От теб до мен разсипват се вселени.
И заедно със зимните сълзи,
листа и клони вятърът поема
в гърдите си, тъй както и преди...
И всичко почва сякаш отначало.
Дали те срещнах някога въобще?!
Затварям се в предишната си цялост -
една душа в рисунка на небе.
© Нели Дерали All rights reserved.
