27 апр. 2017 г., 01:30

Рисунка

552 4 0

Прокарваш тънката черта,

   на хоризонта

     по уморените ми чувства.

 

С червило прясно слагаш Слънцето,

    разнасяш с устни

      и мъчи се горкото

        да пръсне моята мъгла.

 

Поле насяваш от мечти

   невинни, крехки, мънички цветя,

      а там, над него, зло бръмчи

         на мойта ревност

            досадната муха.

 

С въздишки правиш вятър,

    с надеждите – дърво,

      по него кацат птиците

          на твоето добро.

 

Търкулва се една сълза,

      тече, като река,

         не се помръдва

           скалата на мойта суета.

 

Леко с гумичката на търпение,

     с уморени пръсти, там накрая

            триеш мойта лошотия.

 

Подписваш се със запетая:

         "Нарисувах Рая,

                                или... Края"

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...