8 мая 2007 г., 10:35

Рисунка с Природни акварели

880 0 6
Създадох те
от синия пух на небето
Измих те
с бисерите на росата
Облякох те
в слънчевата паяжина
Това бе ти...
Розов като майска роза
Ален като кървава зора
нежен като жълтата мимоза
крехък като борова кора...
Не оставяй сърцето безгласно
далеч от теб да скърби
Погледни лицето прекрасно
Вземи от кръвта която шурти...
Пилей тези облаци земни
Изтлей като всички в пръстта
Но душата на жената неземна
пренеси на ръце през света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...