28 июн. 2012 г., 16:00

Рисунки

904 0 1

               *На Влад*

 

Носиш се… вълна на парчета,

като черна врана, оголяла от самота.

Някога, всякога, винаги…

Дъжд от сивота, оцветен в дъга.

Сега, тогава, преди, винаги…

Вземаш отломки, правиш платна,

рисуваш луна, рисуваш дъжда,

рисуваш звезда, твориш светлина.

И пак, и пак, и преди,

сега и завинаги…

Избори много -

няма ни верни, ни грешни.

Моят-твой…

Счупени парчета, оголяла стая.

Бос си всред нея,

оголял от бездушието.

Тъма. Слънце. Сянка.

И прииждат спомени в сегашното,

за да бъдат целунати - възкресени.

Убий ги! Съживи моето-твое

и се удави, за да те търся в небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....