28.06.2012 г., 16:00

Рисунки

901 0 1

               *На Влад*

 

Носиш се… вълна на парчета,

като черна врана, оголяла от самота.

Някога, всякога, винаги…

Дъжд от сивота, оцветен в дъга.

Сега, тогава, преди, винаги…

Вземаш отломки, правиш платна,

рисуваш луна, рисуваш дъжда,

рисуваш звезда, твориш светлина.

И пак, и пак, и преди,

сега и завинаги…

Избори много -

няма ни верни, ни грешни.

Моят-твой…

Счупени парчета, оголяла стая.

Бос си всред нея,

оголял от бездушието.

Тъма. Слънце. Сянка.

И прииждат спомени в сегашното,

за да бъдат целунати - възкресени.

Убий ги! Съживи моето-твое

и се удави, за да те търся в небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...