30 янв. 2010 г., 00:21

Рисувай с вятъра

1.2K 0 21

Рисувай с вятъра

 

Аз вятър съм- ту топъл, ту студен.

Дошъл от миналото- бъдеще рисувам.

Приспивам нощ, пробуждам ден

и със контрастите флиртувам.

 

С дихание целувам пролетта.

Върху изящни пеперуди

разцъфват пролетни цветя,

завихрили романси луди.

 

Изпивам облак топла жажда

сред синеокото небе

и лято младо пак се ражда

от слънчевите цветове.

 

В крилете ми дъгата трепна

и пъстър дъжд покри земята-

тъй акварелно мимолетна,

есенно пъстра и разлята.

 

Снежинки виелица завихрят-

изтриват топлите черти.

Пейзажа от платното чистят-

пред теб е бяло! Полети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...