Рисувай с вятъра
Аз вятър съм- ту топъл, ту студен.
Дошъл от миналото- бъдеще рисувам.
Приспивам нощ, пробуждам ден
и със контрастите флиртувам.
С дихание целувам пролетта.
Върху изящни пеперуди
разцъфват пролетни цветя,
завихрили романси луди.
Изпивам облак топла жажда
сред синеокото небе
и лято младо пак се ражда
от слънчевите цветове.
В крилете ми дъгата трепна
и пъстър дъжд покри земята-
тъй акварелно мимолетна,
есенно пъстра и разлята.
Снежинки виелица завихрят-
изтриват топлите черти.
Пейзажа от платното чистят-
пред теб е бяло! Полети!
© Борис Борисов All rights reserved.