Jan 30, 2010, 12:21 AM

Рисувай с вятъра

  Poetry
1.2K 0 21

Рисувай с вятъра

 

Аз вятър съм- ту топъл, ту студен.

Дошъл от миналото- бъдеще рисувам.

Приспивам нощ, пробуждам ден

и със контрастите флиртувам.

 

С дихание целувам пролетта.

Върху изящни пеперуди

разцъфват пролетни цветя,

завихрили романси луди.

 

Изпивам облак топла жажда

сред синеокото небе

и лято младо пак се ражда

от слънчевите цветове.

 

В крилете ми дъгата трепна

и пъстър дъжд покри земята-

тъй акварелно мимолетна,

есенно пъстра и разлята.

 

Снежинки виелица завихрят-

изтриват топлите черти.

Пейзажа от платното чистят-

пред теб е бяло! Полети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...