Ритъмът, ритъмът на моите стихове,
питаш ме, къде е!
О, може би в човешките сенки
по стените, по масите
и плуващи в здрача на нощния бар!
А ти знаеш ли ритъмът къде е!
Аз знам,
че синя отхапана вишня
са твоите устни
и подскача сърцето ми с ритъма
на бадемите схрускани
между туй иронично сияние
на белите зъбки...
Скрий, моля те, този сарказъм,
затрупай го с ритъма
на дългите мигли!
О, ако трябва да бъда наказан,
накажи ме със ритъма
на твоите двадесет години!...
© Свилен Бинев Все права защищены
по стените, по масите
и плуващи в здрача на нощния бар!"
Аплодисменти!