Библейско
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал,
съпруга направил му, та да е цял.
Вдъхнал душата Си в глинено тяло,
Рай подарил им – разкошна градина,
ала змията притворна гадина,
влечуго поквара в съцата им вляло.
Книгата стара за светло начало,
тихо разгръщам я, мине, не мине.
Колко ли мъдрост за трудни години,
племето людско е с мъка отсяло?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
