Май не донизах дните на гердани
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака
да се ветрее, погледа да вдига.
Над празните си делви не заплаках -
на хората все нещо не им стига.
И даже недовезаната риза
заключих със последните мъниста
във раклата на баба ми с чеиза
под девет ката – да остане чиста. ...