30 янв. 2007 г., 23:45

Роб

977 0 0
Разтапям се в нежни звуци
Стягам се от боен вик
Покой за мен не ще настъпи
дори и в сетния ми миг
С лице обрулено от вятъра на
онази вечната неумолима Смърт.
Аз съм войн обречен съм за неин роб
Докато друг не вземе мойто място
Докато умората не вземе връх
Застанал в центъра на битката,
облян в кръв и разярен.
Аз вдигам своя меч и викам:
СМЪРТ! СМЪРТ! СМЪРТ!
Проблясва гъвкава стоманена мълния
Кръвта потича като топъл дъжд
И жетвата на Дъртата с косата почва
С грозни викове и гледки
Смъртта е нейния живот
И моя също.
Аз съм жив и още воин
Обречен съм да бъда неин роб
До следващата битка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълко Тодореев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...