Роб

Разтапям се в нежни звуци
Стягам се от боен вик
Покой за мен не ще настъпи
дори и в сетния ми миг
С лице обрулено от вятъра на
онази вечната неумолима Смърт.
Аз съм войн обречен съм за неин роб
Докато друг не вземе мойто място
Докато умората не вземе връх
Застанал в центъра на битката,
облян в кръв и разярен.
Аз вдигам своя меч и викам:
СМЪРТ! СМЪРТ! СМЪРТ!
Проблясва гъвкава стоманена мълния
Кръвта потича като топъл дъжд
И жетвата на Дъртата с косата почва
С грозни викове и гледки
Смъртта е нейния живот
И моя също.
Аз съм жив и още воин
Обречен съм да бъда неин роб
До следващата битка