Jan 30, 2007, 11:45 PM

Роб

  Poetry
973 0 0
Разтапям се в нежни звуци
Стягам се от боен вик
Покой за мен не ще настъпи
дори и в сетния ми миг
С лице обрулено от вятъра на
онази вечната неумолима Смърт.
Аз съм войн обречен съм за неин роб
Докато друг не вземе мойто място
Докато умората не вземе връх
Застанал в центъра на битката,
облян в кръв и разярен.
Аз вдигам своя меч и викам:
СМЪРТ! СМЪРТ! СМЪРТ!
Проблясва гъвкава стоманена мълния
Кръвта потича като топъл дъжд
И жетвата на Дъртата с косата почва
С грозни викове и гледки
Смъртта е нейния живот
И моя също.
Аз съм жив и още воин
Обречен съм да бъда неин роб
До следващата битка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...