25 окт. 2011 г., 19:37

Роб на веселбата от кръв и от плът

783 0 1

Някога, отдавна,

разхождах се във нощно време.

И някъде, из далечината,

съзрях цирк, затихнал - в лунно бреме.

Отидох да разгледам,

компания да си потърся,

времето ненужно да изкретам,

душата да разтърся.

Там, до огъня,

скрит във светлината,

срещнах тъжен клоун

да проклина самотата.

Бързо изтри усмивката си от лицето,

погледна ме и...

Разказа мъката си на сърцето.

"Аз съм просто малък шут,

чийто дълг е да забавлява света.

За хората ням и никога чут,

само роб на веселбата от кръв и от плът.

Не струва нашата съдба,

тя е евтина и жалка...

Но имам от сърце една молба

за деня, във който ще съм в катафалка.

 

Искам едно-едничко жълто цвете,

което да посееш ти,

на мъртвото нека краси часовете

и като мен весело да разцъфти.

Ние сме вас, вашата реалност!

Показваме ясно как маската се харчи.

А вие като васали без благодарност

оставяте обществото с нас да се гаври.

Ние сме божествени царе

с шутовски титли, окачени на трон!

А всъщност пустотата с нокти ни дере

и плачем тихо, все усмихнати без звук и без стон.

Във вечността кралски облечени,

неми, тъжни, весели и скучни,

в гротеската безславно на сила завлечени,

винаги замислени и странно пробудени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ро Си Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...