9 нояб. 2010 г., 20:51

Роби

844 0 0

В очи от злоба -

бледи и замрели,

откривам аз вдъхновение.

 

В ръце пропити, състарели -

от работата омършавели,

намирам сили да се боря.

 

В крака скосени -

от теглилката на ралото,

разбирам истината клета.

 

Главата клюмнала надолу

гледа грозната земя.

Гледа, а уста кълне...

 

Човеци бедни, боси, голи,

без знание, без перспективи,

разбити от неволи.

 

Виждам аз над тях конци,

спускащи се от палати.

Роби - роби в днешен свят!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Космически автор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...