9 нояб. 2010 г., 20:51

Роби 

  Поэзия » Философская
565 0 0

В очи от злоба -

бледи и замрели,

откривам аз вдъхновение.

 

В ръце пропити, състарели -

от работата омършавели,

намирам сили да се боря.

 

В крака скосени -

от теглилката на ралото,

разбирам истината клета.

 

Главата клюмнала надолу

гледа грозната земя.

Гледа, а уста кълне...

 

Човеци бедни, боси, голи,

без знание, без перспективи,

разбити от неволи.

 

Виждам аз над тях конци,

спускащи се от палати.

Роби - роби в днешен свят!

 

 

© Космически автор Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??