9 нояб. 2010 г., 20:51

Роби

840 0 0

В очи от злоба -

бледи и замрели,

откривам аз вдъхновение.

 

В ръце пропити, състарели -

от работата омършавели,

намирам сили да се боря.

 

В крака скосени -

от теглилката на ралото,

разбирам истината клета.

 

Главата клюмнала надолу

гледа грозната земя.

Гледа, а уста кълне...

 

Човеци бедни, боси, голи,

без знание, без перспективи,

разбити от неволи.

 

Виждам аз над тях конци,

спускащи се от палати.

Роби - роби в днешен свят!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Космически автор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...