Роби
839
0
0
В очи от злоба -
бледи и замрели,
откривам аз вдъхновение.
В ръце пропити, състарели -
от работата омършавели,
намирам сили да се боря.
В крака скосени -
от теглилката на ралото,
разбирам истината клета.
Главата клюмнала надолу
гледа грозната земя.
Гледа, а уста кълне...
Човеци бедни, боси, голи,
без знание, без перспективи,
разбити от неволи.
Виждам аз над тях конци,
спускащи се от палати.
Роби - роби в днешен свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Космически автор Всички права запазени
