Nov 9, 2010, 8:51 PM

Роби

838 0 0

В очи от злоба -

бледи и замрели,

откривам аз вдъхновение.

 

В ръце пропити, състарели -

от работата омършавели,

намирам сили да се боря.

 

В крака скосени -

от теглилката на ралото,

разбирам истината клета.

 

Главата клюмнала надолу

гледа грозната земя.

Гледа, а уста кълне...

 

Човеци бедни, боси, голи,

без знание, без перспективи,

разбити от неволи.

 

Виждам аз над тях конци,

спускащи се от палати.

Роби - роби в днешен свят!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Космически автор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...