24 июн. 2007 г., 20:21

РОБИНЯ 

  Поэзия
1614 0 11
   

В робиня ме превърна гордостта ти,

облече ме в решетки - самота...

и изкривено огледало, нежността ти

изгуби се във бледа празнина...

Очите ти не тичат след сърцето

и тъжен стон звучи във тях...

Прекърши синевата и в небето

зачерни свободата ми със грях...

Във тиня ме зарина, непрогледна

издъхнах със последния си зов,

напъпил във душата ми нетленна,

крещяща за трохичките... любов!

В кула непристъпна ме зазида

и с тръни огнени ме окова,

мечтите ми неистово изгриза...

с проказа гневна, ти ме изтерза...

............

Върви си! Гнет не ми налагай...

свободна съм да дишам във ума.

Далече от съзнанието ми избягай...

Покорна няма да ме имаш... никога!

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??