РОБИНЯ
В робиня ме превърна гордостта ти,
облече ме в решетки - самота...
и изкривено огледало, нежността ти
изгуби се във бледа празнина...
Очите ти не тичат след сърцето
и тъжен стон звучи във тях...
Прекърши синевата и в небето
зачерни свободата ми със грях...
Във тиня ме зарина, непрогледна
издъхнах със последния си зов,
напъпил във душата ми нетленна,
крещяща за трохичките... любов!
В кула непристъпна ме зазида
и с тръни огнени ме окова,
мечтите ми неистово изгриза...
с проказа гневна, ти ме изтерза...
............
Върви си! Гнет не ми налагай...
свободна съм да дишам във ума.
Далече от съзнанието ми избягай...
Покорна няма да ме имаш... никога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
