Jun 24, 2007, 8:21 PM

РОБИНЯ 

  Poetry
1613 0 11
   

В робиня ме превърна гордостта ти,

облече ме в решетки - самота...

и изкривено огледало, нежността ти

изгуби се във бледа празнина...

Очите ти не тичат след сърцето

и тъжен стон звучи във тях...

Прекърши синевата и в небето

зачерни свободата ми със грях...

Във тиня ме зарина, непрогледна

издъхнах със последния си зов,

напъпил във душата ми нетленна,

крещяща за трохичките... любов!

В кула непристъпна ме зазида

и с тръни огнени ме окова,

мечтите ми неистово изгриза...

с проказа гневна, ти ме изтерза...

............

Върви си! Гнет не ми налагай...

свободна съм да дишам във ума.

Далече от съзнанието ми избягай...

Покорна няма да ме имаш... никога!

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??