Jun 24, 2007, 8:21 PM

РОБИНЯ

  Poetry
1.9K 0 11
   

В робиня ме превърна гордостта ти,

облече ме в решетки - самота...

и изкривено огледало, нежността ти

изгуби се във бледа празнина...

Очите ти не тичат след сърцето

и тъжен стон звучи във тях...

Прекърши синевата и в небето

зачерни свободата ми със грях...

Във тиня ме зарина, непрогледна

издъхнах със последния си зов,

напъпил във душата ми нетленна,

крещяща за трохичките... любов!

В кула непристъпна ме зазида

и с тръни огнени ме окова,

мечтите ми неистово изгриза...

с проказа гневна, ти ме изтерза...

............

Върви си! Гнет не ми налагай...

свободна съм да дишам във ума.

Далече от съзнанието ми избягай...

Покорна няма да ме имаш... никога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...