Запали ми ти цигара,
о, робиньо в моята душа,
и пълни ти чаша до забрава,
за да забравя болка и тъга.
Смей се пак, робиньо,
нека чуя твоя смях
и с чашата горчиво вино
да залича аз този грях.
Тази страст, която ме изгаря,
ще можеш ли, робиньо, угаси,
или горял веднъж в сърцето ми пожара,
той никога не ще се заличи.
© Надежда Пеевска Все права защищены