30 янв. 2015 г., 16:43

Роден град

489 0 1

Безкрайно обичам родния град

и винаги в него пак се завръщам.

Родната къща отдавна я няма.

Няма ги вече татко и мама.

Остава ми само с обич голяма

родната земя аз да прегръщам.

В Ямбол отново чувствам се жива.

Тук са костите на моята рода.

Тук е и най-сладката  бистра вода.

Хляб съм яла от Ямболска нива.

Любов съм любила и песни съм пяла.

И клетва ти давам, о Велики Боже,

по-топла земя и по-добри хора,

до ден днешен не съм видяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те,Лили, за силната и всеотдайна обич към родния край!

    Написала си много хубаво стихотворение, за което те поздравявам също!
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...