30 янв. 2015 г., 16:43

Роден град

486 0 1

Безкрайно обичам родния град

и винаги в него пак се завръщам.

Родната къща отдавна я няма.

Няма ги вече татко и мама.

Остава ми само с обич голяма

родната земя аз да прегръщам.

В Ямбол отново чувствам се жива.

Тук са костите на моята рода.

Тук е и най-сладката  бистра вода.

Хляб съм яла от Ямболска нива.

Любов съм любила и песни съм пяла.

И клетва ти давам, о Велики Боже,

по-топла земя и по-добри хора,

до ден днешен не съм видяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те,Лили, за силната и всеотдайна обич към родния край!

    Написала си много хубаво стихотворение, за което те поздравявам също!
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....