Безкрайно обичам родния град
и винаги в него пак се завръщам.
Родната къща отдавна я няма.
Няма ги вече татко и мама.
Остава ми само с обич голяма
родната земя аз да прегръщам.
В Ямбол отново чувствам се жива.
Тук са костите на моята рода.
Тук е и най-сладката бистра вода.
Хляб съм яла от Ямболска нива.
Любов съм любила и песни съм пяла.
И клетва ти давам, о Велики Боже,
по-топла земя и по-добри хора,
до ден днешен не съм видяла.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
