Безкрайно обичам родния град
и винаги в него пак се завръщам.
Родната къща отдавна я няма.
Няма ги вече татко и мама.
Остава ми само с обич голяма
родната земя аз да прегръщам.
В Ямбол отново чувствам се жива.
Тук са костите на моята рода.
Тук е и най-сладката бистра вода.
Хляб съм яла от Ямболска нива.
Любов съм любила и песни съм пяла.
И клетва ти давам, о Велики Боже,
по-топла земя и по-добри хора,
до ден днешен не съм видяла.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
