11 июл. 2007 г., 09:38

РОДЕНА ГАЛАКТИКА

665 0 2
Подари ми звезда,
поех я от твоята топла ръка,
тя, палещо, в моята длан заблестя,
и посипа се звезден прашец върху мен,
а по теб се посипаха златни цветя...
Със ухание бляскаво ти ме омая,
да поемем по звездния път към безкрая,
хванати нежно ръка във ръка,
с пътеводната малка, блестяща звезда...
А щастието наше, отрони бисерна сълза,
и сляхме се  така... в една...
ярка и пулсираща, заченала звезда...
Галактика, в миг, нова се роди,
от мен и теб - създали хиляди звезди...

/посветено на любимия съпруг/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дайан Флор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...