11 июл. 2007 г., 09:38

РОДЕНА ГАЛАКТИКА

660 0 2
Подари ми звезда,
поех я от твоята топла ръка,
тя, палещо, в моята длан заблестя,
и посипа се звезден прашец върху мен,
а по теб се посипаха златни цветя...
Със ухание бляскаво ти ме омая,
да поемем по звездния път към безкрая,
хванати нежно ръка във ръка,
с пътеводната малка, блестяща звезда...
А щастието наше, отрони бисерна сълза,
и сляхме се  така... в една...
ярка и пулсираща, заченала звезда...
Галактика, в миг, нова се роди,
от мен и теб - създали хиляди звезди...

/посветено на любимия съпруг/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дайан Флор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...