Jul 11, 2007, 9:38 AM

РОДЕНА ГАЛАКТИКА

  Poetry
670 0 2
Подари ми звезда,
поех я от твоята топла ръка,
тя, палещо, в моята длан заблестя,
и посипа се звезден прашец върху мен,
а по теб се посипаха златни цветя...
Със ухание бляскаво ти ме омая,
да поемем по звездния път към безкрая,
хванати нежно ръка във ръка,
с пътеводната малка, блестяща звезда...
А щастието наше, отрони бисерна сълза,
и сляхме се  така... в една...
ярка и пулсираща, заченала звезда...
Галактика, в миг, нова се роди,
от мен и теб - създали хиляди звезди...

/посветено на любимия съпруг/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дайан Флор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...