Родена съм да бъда волност!
Скалист хоризонтът.
Слънцето
струна –
изопната секунда нежност.
Носталгично…
В крило на вятърна мелница –
топъл
мирис на хляб.
Светулки зад очите
палят
спомени за утро –
нишан по грапава кожа,
сълзи от гранит по пясъка
в ниското са…
Молитва на нестинарска премяна
съм.
Питай ме…
Оттатък скалите,
дето слънцето срича
носталгично
и
мелниците винаги са вятърни…
РОДЕНА СЪМ ДА БЪДА ВОЛНОСТ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Добрева Все права защищены
