Скалист хоризонтът.
Слънцето
струна –
изопната секунда нежност.
Носталгично…
В крило на вятърна мелница –
топъл
мирис на хляб.
Светулки зад очите
палят
спомени за утро –
нишан по грапава кожа,
сълзи от гранит по пясъка
в ниското са…
Молитва на нестинарска премяна
съм.
Питай ме…
Оттатък скалите,
дето слънцето срича
носталгично
и
мелниците винаги са вятърни…
РОДЕНА СЪМ ДА БЪДА ВОЛНОСТ!
© Мери Добрева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
