Скалист хоризонтът.
Слънцето
струна –
изопната секунда нежност.
Носталгично…
В крило на вятърна мелница –
топъл
мирис на хляб.
Светулки зад очите
палят
спомени за утро –
нишан по грапава кожа,
сълзи от гранит по пясъка
в ниското са…
Молитва на нестинарска премяна
съм.
Питай ме…
Оттатък скалите,
дето слънцето срича
носталгично
и
мелниците винаги са вятърни…
РОДЕНА СЪМ ДА БЪДА ВОЛНОСТ!
© Мери Добрева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
