Родена съм да бъда волност!
Скалист хоризонтът.
Слънцето
струна –
изопната секунда нежност.
Носталгично…
В крило на вятърна мелница –
топъл
мирис на хляб.
Светулки зад очите
палят
спомени за утро –
нишан по грапава кожа,
сълзи от гранит по пясъка
в ниското са…
Молитва на нестинарска премяна
съм.
Питай ме…
Оттатък скалите,
дето слънцето срича
носталгично
и
мелниците винаги са вятърни…
РОДЕНА СЪМ ДА БЪДА ВОЛНОСТ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
