Родена съм да раждам пътища...
Родена съм да раждам пътища
за никой друг, освен за себе си.
Живота го наричам лудница,
но всеки дъх извайва прелести...
и те отнася във безвремие -
незнайно за ума и допира.
Отвъд! И от недоумение
поднася ти шедьовър - опера!
Родена съм химери да убивам,
но на никой друг, освен на себе си.
Във утрото се мъча да разбирам
пъклите, които дните снемат ми.
Самотната разлъка, газеща
на есента златистите килими,
помръкнала и изоставена –
заставя ме да нижа тъжни рими...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвет Все права защищены
