Родена съм да раждам пътища...
Родена съм да раждам пътища
за никой друг, освен за себе си.
Живота го наричам лудница,
но всеки дъх извайва прелести...
и те отнася във безвремие -
незнайно за ума и допира.
Отвъд! И от недоумение
поднася ти шедьовър - опера!
Родена съм химери да убивам,
но на никой друг, освен на себе си.
Във утрото се мъча да разбирам
пъклите, които дните снемат ми.
Самотната разлъка, газеща
на есента златистите килими,
помръкнала и изоставена –
заставя ме да нижа тъжни рими...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
