Родих те с много болка и тъга.

Плаках безутешно аз в нощта.

Плаках за изгубената младост,

плаках за живота си в нерадост.

Родих те и те изоставих.

Но грешка във живота си направих.

Не знаех аз какво да правя

и мислех си - ще те забравя.

Години много отлетяха.

Косите вече посивяха.

Цял живот те търся аз

и нямам мира всеки час.

Вглеждам се във всякое лице

и търся своето дете.

Търся дъщерята синеока,

търся я във всякоя посока.

Ходя аз от град на град.

Уморих се, не подвивам крак.

Осемнадесет години драма,

да те открия искам само.

Момичета, не се лъжете!

Живота си в ръце вземете.

Не изоставяйте вий своите деца,

не захвърляйте живота си в калта.

Щастието, знайте, е в децата.

Любовта ви блика от сърцата.

Дарявайте ги всеки ден,

за да не бъдете нещастни, като мен!