Родих те и те изоставих
Родих те с много болка и тъга.
Плаках безутешно аз в нощта.
Плаках за изгубената младост,
плаках за живота си в нерадост.
Родих те и те изоставих.
Но грешка във живота си направих.
Не знаех аз какво да правя
и мислех си - ще те забравя.
Години много отлетяха.
Косите вече посивяха.
Цял живот те търся аз
и нямам мира всеки час.
Вглеждам се във всякое лице
и търся своето дете.
Търся дъщерята синеока,
търся я във всякоя посока.
Ходя аз от град на град.
Уморих се, не подвивам крак.
Осемнадесет години драма,
да те открия искам само.
Момичета, не се лъжете!
Живота си в ръце вземете.
Не изоставяйте вий своите деца,
не захвърляйте живота си в калта.
Щастието, знайте, е в децата.
Любовта ви блика от сърцата.
Дарявайте ги всеки ден,
за да не бъдете нещастни, като мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени
