Родих те с много болка и тъга.
Плаках безутешно аз в нощта.
Плаках за изгубената младост,
плаках за живота си в нерадост.
Родих те и те изоставих.
Но грешка във живота си направих.
Не знаех аз какво да правя
и мислех си - ще те забравя.
Години много отлетяха.
Косите вече посивяха.
Цял живот те търся аз
и нямам мира всеки час.
Вглеждам се във всякое лице
и търся своето дете.
Търся дъщерята синеока,
търся я във всякоя посока.
Ходя аз от град на град.
Уморих се, не подвивам крак.
Осемнадесет години драма,
да те открия искам само.
Момичета, не се лъжете!
Живота си в ръце вземете.
Не изоставяйте вий своите деца,
не захвърляйте живота си в калта.
Щастието, знайте, е в децата.
Любовта ви блика от сърцата.
Дарявайте ги всеки ден,
за да не бъдете нещастни, като мен!
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени