16 окт. 2018 г., 16:48

Родина

930 10 21

Ти ще останеш тук:

в ухание от разцъфтяла роза,

в подбалканското поле, на юг

с тракийските си коловози.

 

Ти ще останеш тук,

като дихание на топъл вятър;

като отронен меден звук

от кавал и песен недопята.

 

Ти ще останеш тук

край Черно море и син Дунав.

Ще живееш, дори напук,

опазена от нощите безлунни!

 

Ти ще останеш тук.

Кой би могъл да те забрави?

Светът е голям и многолик,

но една е България!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Към всичко българско!
    Благодаря, Таня!
  • Адмирации за стиховете, от тях личи обичта към България!
  • Благодаря, Владислав!С малко закъснение, но винаги има време да разговаряме за България!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!
  • Всяка птица помни родното гнездо.
    Благодаря за коментара,Веси_Еси!
  • Като нея няма втора. Браво, Стойчо!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...