16.10.2018 г., 16:48

Родина

927 10 21

Ти ще останеш тук:

в ухание от разцъфтяла роза,

в подбалканското поле, на юг

с тракийските си коловози.

 

Ти ще останеш тук,

като дихание на топъл вятър;

като отронен меден звук

от кавал и песен недопята.

 

Ти ще останеш тук

край Черно море и син Дунав.

Ще живееш, дори напук,

опазена от нощите безлунни!

 

Ти ще останеш тук.

Кой би могъл да те забрави?

Светът е голям и многолик,

но една е България!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към всичко българско!
    Благодаря, Таня!
  • Адмирации за стиховете, от тях личи обичта към България!
  • Благодаря, Владислав!С малко закъснение, но винаги има време да разговаряме за България!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!
  • Всяка птица помни родното гнездо.
    Благодаря за коментара,Веси_Еси!
  • Като нея няма втора. Браво, Стойчо!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...