16 oct 2018, 16:48

Родина

  Poesía » Civil
931 10 21

Ти ще останеш тук:

в ухание от разцъфтяла роза,

в подбалканското поле, на юг

с тракийските си коловози.

 

Ти ще останеш тук,

като дихание на топъл вятър;

като отронен меден звук

от кавал и песен недопята.

 

Ти ще останеш тук

край Черно море и син Дунав.

Ще живееш, дори напук,

опазена от нощите безлунни!

 

Ти ще останеш тук.

Кой би могъл да те забрави?

Светът е голям и многолик,

но една е България!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Към всичко българско!
    Благодаря, Таня!
  • Адмирации за стиховете, от тях личи обичта към България!
  • Благодаря, Владислав!С малко закъснение, но винаги има време да разговаряме за България!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!
  • Всяка птица помни родното гнездо.
    Благодаря за коментара,Веси_Еси!
  • Като нея няма втора. Браво, Стойчо!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...