Родина
гора, земи, поля,
крила сте ми, крила сте ми -
отрязани крила.
И в жажда-болка търсени
реки със тинест дъх,
сълзите сте, кръвта сте ми -
изтеклата ми кръв.
В зората ти, и в здрача ти
ще звънна като стих.
В съдбата ти, о, майчице,
ще съм, докато си.
И в хората, и в къщите,
сироти и сами,
накацали по късните
широки бели дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
