Apr 1, 2010, 10:13 AM

Родина

  Poetry » Other
1.5K 0 18
С песен-плач огласяни,
гора, земи, поля,
крила сте ми, крила сте ми -
отрязани крила.

И в жажда-болка търсени
реки със тинест дъх,
сълзите сте, кръвта сте ми -
изтеклата ми кръв.

В зората ти, и в здрача ти
ще звънна като стих.
В съдбата ти, о, майчице,
ще съм, докато си.

И в хората, и в къщите,
сироти и сами,
накацали по късните
широки бели дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рядко хубаво стихотворение за родината. Различно е, неповторимо, но го чувствам близко и имам желание да си го препрочитам. Тук има особена смесица от мечтателност, недоизказаност, болка и обич. Като ученик имах силно усещане за родина, което ми липсва сега, или поне не е толкова ярко. Хубаво е, че си намерил тези думи и тази мелодия, за да ми дадеш малко от твоето усещане.
  • понякога е трудно да обичаш, но не можеш иначе...
  • казал си го, Райсън...
    по най-добрия начин...великолепен стих.
  • Чудесен стих!!! Светли празници, Райсън!
  • "Малка,Българийо,малка,Българийо!
    Малката рана много болеше:
    всеки по мъничко те предаваше,
    всеки по мъничко те крадеше..

    Малко по малко - Бог да не види,
    а и рогатия да не обиди!
    Кой те убиваше?Кой си мълчеше!"

    помня го още от Мелник,защо не го публикува цялото!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...